Двама на всеки петима студенти у нас планират да търсят професионална

Двама на всеки петима студенти у нас възнамеряват да търсят професионална реализация в България, а не в чужбина. У нас младежите се насочват към добре познатите имена в другите стопански браншове. Сред най-желаните работодатели се подреждат Coca-Cola и Nestle в сегмента на потребителските артикули, IBM и VMware в технологиите, Lidl, Kaufland и IKEA в ритейл промишлеността. Това демонстрира изследването " Кариерните упования на младите гении ", направено от ManpowerGroup България. В него са включени мненията на 350 български студенти, които учат у нас или в чужбина, като то е било извършено през интервала февруари-април.  Според данните само 9% от младежите са твърдо решени да заминат за друга страна, откакто завършат. 38 на 100 от тях пък биха пробвали да работят отвън България, в случай че имат такава опция.  Данните сочат, че забележителна част от студентите или 42 на 100 от тях търсят дълготрайна претовареност сред 3 и 5 години още при започване на кариерния си път и едвам 16% считат, че е обикновено да сменят работодателя си в границите на три години. " Резултатите от последното ни изследване недвусмислено демонстрират, че от дълго време отминаха времената, когато младежите прескачаха от компания в компания в търсене на съвършения шеф. Днес те имат доста повече информация за протичащото се на пазара и постоянно авансово начертават кариерния си път, като знаят по какъв начин, къде и за какво желаят да се развиват ", коментира Мария Стоева, която е управител екип " Продажби и бизнес развиване " в ManpowerGroup България. " Въпреки това към момента има голяма потребност да получат изчерпателно кариерно насочване още в учебните си години, с цел да имат по-голяма изясненост за всички благоприятни условия за професионална реализация в секторите на сегашното и бъдещето ", добавя тя. Сред трите най-важни фактора, които стимулират младежите в избора им на шеф са опциите за кариерно израстване (79%) и придобиване на нови познания (72%), както и положителните междуличностни връзки в екипа (63%). Сред най-маловажните фактори се подреждат спомагателните придобивки, продуктовото портфолио на компанията и опциите за отдалечена работа и гъвкави работни часове. " Не е изненадващо, че спомагателните придобивки към този момент не провокират същия мотивационен резултат в претендентите за работа и чиновниците, тъй като с годините се трансфораха в даденост, а и не могат да заместят съответното месечно възнаграждение. Те не престават да са високо ценени, стига работодателите да ги споделят дейно и да предложат избор на спомагателни придобивки, тъй като всеки чиновник има разнообразни потребности и упования ", обяснява още Стоева. В допълнение младите гении чакат от бъдещите си водачи най-много да умеят да дават градивна противоположна връзка за резултата от работата им (81%), да провеждат дейно всички работни действия (75%) и да стимулират членовете на екипа (73%).